УСТАВ
на “БЪЛГАРСКА РЕФОРМИРАНА ПРЕЗВИТЕРИАНСКА ЦЪРКВА”
приет 2003 година
Настоящият устав урежда: символ на вярата, обредната практика, устройството, управлението и всички други въпроси във връзка с основаването, регистрирането и съществуването на ново вероизповедание в Република България - Българска Реформирана Презвитерианска Църква, наричана за краткост по -нататък “Църквата”.
Член 1.
Наименование и седалище на вероизповеданието.
1.1. Наименованието на вероизповеданието е: Българска Реформирана Презвитерианска Църква;
1.2 Седалището и адреса на управление на църквата е: гр. София, ж.к.”Надежда”, ул. ”Дечко Узунов”, №17, тел. 834716.
1.3 Българската Реформирана Презвитерианска Църква е автономна църква и ще осъществява своята дейност, съгласно Конституцията и законите на Република България.
Член 2.
Символ на вярата.
2.1. Българската Реформирана Презвитерианска Църква на основание Библията приема следния символ на вярата: Старият и Новият завет са Божие Слово, единствено и безпогрешно правило за живот на вяра и дела.
2.2 Бог е един и само той е достоен за поклонение. Бог е дух. Той е Творец, Съхранител и Управител на всичко; Всемогъщ, Вездесъщ, Всезнаещ, Незаменим, Независим. Неговата Любов, Премъдрост, Святост, Правда, Милост и Истина са безкрайни.
2.3 Бог съществува в три лица: Отец, Син и Свети Дух, но Те са един Бог. По сила и слава са равнодостойни за поклонение.
2.4 Бог е създадел на видимото и невидимото със силата на Своето Вечно Слово, Той ги управлява и пази.
2.5 Преди създанието на света, Бог е програмирал спасението на човешкия род.
2.6 Исус Христос бе изпратен на земята, за да спаси човечеството от греха и Божия гняв. Той се роди от Дева Мария чрез Светия Дух. Затова бе безгрешен човек и съвършен Бог. Той умря на Голготския кръст, за да плати цената на изкуплението и на третия ден според писанията възкръсна.
2.7 Светият Дух дойде от Бог Отец и Бог Син. Той работи за спасението на човеците. Изобличава за тях. Довежда човека до познаването на Исус Христос и съдейства за вършене на плодове на правда.
2.8 Човекът е под Божия гняв заради първородния /Адамовия грях/ и собствените си грехове.
2.9 Който вярва в Господа Исуса Христа получава спасение чрез вяра и ще участва в славното възкресение при свършека на света.
2.10 Святото тайнство е учредено от Господа Исуса Христа. То е КРЪЩЕНИЕТО и ПРИЧАСТИЕТО.
Кръщението с вода е очистване в името на Отца, Сина и Светия Дух. То е външен знак за новорождение и съединяване с Христа.
Причастието е възпоменание на Христовата смърт. С мисли за Христовите страдания и смърт се участва в Господнята трапеза: хляба и виното.
2.11 Църквата е ТЯЛО НА ХРИСТА, а глава на Църквата е Христос.
Църквата се съгражда на основата на вярата на тези, които изповядват, че Исус е Господ. Тя извършва служение, поклонение и посвещение.
Реформираната Презвитерианска Църква живее и работи само за живия Бог, за Божията Благодат, за Вярата, Библията и за Божията Слава.
Член 3.
Същност.
3.1 Доктрина.
Презвитерианската Църква води началото си от Апостолската църква. В ХVІ век по време на реформацията Джон Калвин организира презвитерианска система, с която църквите се заздравяват и се утвърждават.
Основната идея на Презвитерианската Църква е АБСОЛЮТНАТА НЕЗАВИСИМОСТ на Бог. Оттук произтичат и следните доктрини:
Абсолютна поквара на човека (Псалм 51:5)
Безусловен избор (Йоана 15:16)
Изкупление на тези, които приемат Исус Христос (Лука 19:10)
Безграничната Божия Благодат (Деяния на апостолите 13:46-48)
Устояване на повярвалите в Христа (Римл.8:35-39)
Според учението на арминианите е обратното. Методистката църква приема учението на арминианите.
Уставът на Презвитерианската църква произлиза от Уестминстерския устав, създаден през 1643г. в Лондон, Англия. Настоящият устав е изработен въз основата на Уестминстерския устав.
3.2 Обредна практика.
ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ – хлябът и виното са символ на Христовото тяло и Христовата кръв, (І Кор. 1:24 и Лука 22:19) и се вземат от вярващия за възпоменание на на Голготската жертва – Христос, за разлика от Католическата църква, която приема че хлябът и виното се превръщат в Христовото тяло и Христовата кръв и за разлика от Лютеранската църква, която приема че в момента на раздаването Исус е с хляба и виното.
КРЪЩЕНИЕТО С ВОДА се извършва с потапяне, попръскване и поливане, докато Баптистката и Петдесятната църкви го извършват само с потапяне.
Член 4.
Цели.
4.1 Църквата защитава Словото на Бога, проповядва Евангелието, осъществява Любовта на Исус Христос.
4.2 Горепосочените цели се осъществяват чрез:
(а) разпространяване на благородните идеи и ценности на християнството;
(б) организиране на служби;
(в) образователни програми и дейности;
(г) откриване и функциониране на средни и висши училища за обучение на свещенослужители след получаване на съответните разрешения;
(д) благотворителна дейност.
Член 5.
Имущество.
5.1 Църквата и нейните поделения могат да придобиват права върху всякакво имущество на територията на Република България в съгласие с Конституцията и законите на Република България.
5.2 Имуществото на Църквата се набавя от:
(а) парични средства, вещи и други имуществени права, предоставени на Църквата от нейните членове;
(б) направени в полза на Църквата дарения, завещания и помощи;
(в) придобито със собствени средства имущество;
(г) право на собственост върху недвижими и движими вещи и вещни права върху тях, както плодовете от стопанисването на имоти, в това число и наеми.
5.3 Имуществото на Църквата се употребява за осъществяване на целите, посочени в чл.4 от този устав, като се изключва възможността да служи на користни цели, с изключение на направени застраховки, социални осигуровки, възнаграждения за извършена работа и услуги, възнаграждения за труд, разноски за поддръжка и подобрения на имуществото, плащане на други данъци и такси, придобиване на църковни имоти и пр.
5.4 За дейността на Църквата се води счетоводство в седалището на Църквата и отделно счетоводство за поделенията на Църквата.
Член 6.
Членство.
6.1 Църквата обединява хората, които вярват в Бога, приемат Исус Христос за Божия Син и Библията за Божие Слово.
6.2 Членството в Църквата е отворено за всички вярващи, които приемат нейната доктрина и устав.
6.3 Всеки член на Църквата има право:
(а) да участвува в дейността на Църквата;
(б) да участвува в управлението на Църквата, да избира и да бъде избиран в църковните ръководни органи.
6.4 Всеки член на Църквата е длъжен:
(а) да спазва този устав;
(б) да съдействува за постигане на целите на Църквата.
Член 7.
Структура.
7.1 Църквата е юридическо лице, съгласно Закона за вероизповеданията.
7.2 Църквата открива свои местни поделения в страната, които по силата на закона са самостоятелни юридически лица.
7.3 Този устав е задължителен за местните поделения на църквата.
Член 8.
Органи на църквата.
8.1 Органи на църквата са:
- Църковен събор;
- Върховен съвет на църквата;
- Председател на църквата;
Член 9.
Състав и компетентност на църковния събор.
9.1. Църковният събор включва всички членове на църквата. Те участват в него лично или чрез представител.
9.2. Църковният събор има следните правомощия:
1. изменя и допълва настоящия устав;
2. приема други вътрешни актове на църквата;
3. избира и особождава членовете на Върховния съвет на църквата;
4. отменя решенията на Върховния съвет и председателя на църквата, които
противоречат на устава и закона;
5. приема отчет за дейността на Върховния съвет на църквата и на председателя;
6. взема решение за прекратяване на църквата.
/2/ Решенията на Църковният събор са задължителни за Върховния съвет на църквата, председателя и членовете на църквата.
/3/ Заседанията на Църковния събор се ръководят от председателя на църквата.
/4/ При провеждане на заседанията се води протокол, който се подписва от
председателя и двама от присъствуващите членове на събора.
Член 10.
Свикване на църковен събор.
10.1. Църковният събор се свиква по инициатива от Върховния съвет на църквата или по инициатива на председателя на църквата чрез отправяне на писмена покана, в която се посочва мястото, деня и часа за провеждане на заседанието, както и дневния ред на същото. Поканата се поставя на видно място в седалището на църквата минимум три дни преди датата на заседанието. Поставянето на поканата се удостоверява от председателя на църквата.
Член 11.
Кворум.
11.1. Църковният събор е законен, ако на него присъствуват минимум 10 души от
членовете на църквата. При липса на кворум заседанието се отлага с един час по-късно на същото място и при обявения дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да присъствуват.
Член 12.
Гласуване и вземане на решения от Църковния събор.
12.1. Всеки член на църквата има право на един глас в Църковния събор.
12.2. Решенията на Църковния събор се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите. С изричното съгласие на 2/3 от присъствуващите могат да се вземат решения и по въпроси, които не са били включени в обявения дневен ред.
Член 13.
Върховен съвет, състав и мандат.
13.1. Върховният съвет е управителния орган на църквата. Той се състои от трима членове, единият от който е председателят на църквата. Членовете на Върховния съвет се избират от Църковния събор и имат мандат от 5 години.
Член 14.
Компетентност.
14.1. Върховният съвет взема решения по следните въпроси:
1. разяснява и тълкува църковния устав и доктрина като разрешава
като последна инстанция всички спорове по доктринални проблеми;
2. организира изпълнението на решенията на Църковния събор;
3. действува като дисциплинарен съд и разглежда всички
повдигнати пред него вътрешноцърковни дела;
4. определя териториите на районите на местните поделения;
5. взема решения за придобиване и разпореждане с с недвижими
имоти и с вещни права върху тях, собственост на вероизповеданието;
6. избира от състава си председател на църквата;
7. открива училища и организира семинари за провеждане на
обучение свещено служители с разрешение на компетентния държавен орган;
8. приема годишния бюджет на църквата;
9. упражнява финансовия контрол върху дейността на местните
поделения;
10. изпитва кандидатите за проповедници;
11. ръкополага, изпраща, премества и изключва свещенослужители;
12. взема решения за сключване на договори с трети лица на стойност над 50 000 лева;
13. взема решения откриване на местните поделения на църквата и за регистрирането им като юридически лица по предвидения за това законов ред;
14. взема решения по всякакви други въпроси, свързани с дейността на
вероизповеданието, както и по всякакви каквито намери за добре;
14.2. Решенията на Върховния съвет се вземат с обикновено мнозинство от състава му.
14.2. Членовете на първия Върховен съвет на вероизповеданието се избира от състава на основателите му.
Член 15.
Заседания на Върховния съвет.
15.1. Заседанията на Върховния съвет се ръководят от председателя на църквата. При
отсътвие на председателя заседанието се ръководи от един от членовете му. Заседанията се свикват по инициатива на председателя. Поканата за свикване може да бъде отправена устно по телефон, като това обстоятелство се удостоверява писмено от председателя на църквата.
15.2. Заседанията на Върховния съвет са редовни, ако присъствуват поне 2-ма от
членовете му. Присъствуващо е и лицето, с което има двустранна телефонна връзка, гарантираща установяване на самоличността му и позволяващо участието му в обсъждането и вземането на решение. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателствуващия заседанието. Върховният съвет взема решенията си с два гласа от присъствуващите.
15.3. Върховният съвет може да взема решения и и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички членове на Върховния съвет.
Член 16.
Председател на вероизповеданието.
16.1. Председателят на вероизповеданието се избира от Църковния събор. Същият е по право член на Върховния съвет на вероизповеданието. Председателят има мандат 5 години.
16.2. Председателят организира и ръководи текущата дейност на църквата между заседанията на Върховния съвет и съблюдава за спазване на разпоредбите на устава и на решенията на Църковния събор и на Върховния съвет. Председателят на църквата има право да сключва договори с трети лица на стойност до 50 000 лева.
Член 17.
Представителство.
17.1. Председателят на църквата представлява и подписва църквата пред всички трети лица.
Член 18.
Начини на прекратяване и ликвидация на църквата.
18.1. Дейността на църквата се прекратява по решение на Църковния събор, взето с
2/3 мнозинство от присъствуващите.
18.2. Ликвидатор на църквата е председателят на църквата.
18.2. Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на църквата
от наличните парични средства, а ако това е невъзможно – чрез осребряване първо на движимото, а след това и на недвижимото имущество на църквата.
18.3. Църковният събор взема решение за разпореждане с имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите на църквата, взето с обикновено мнозинство от присъствуващите и за заличаване на църквата от съответните регистри.
Член. 19.
Заключителни разпоредби.
19.1. На основата на този устав и в съгласие с действуващите закони, върховният съвет може да приема вътрешни нормативни актове за регламентиране на своите статути, устройство и дейност, които не противоречт на този устав.
19.2. Този устав се прие на учредителното събрание на основателите на Българска Реформирана Презвитарианска църква и същият влиза в сила от деня на постановяване на съдебното решение за регистрация.
УЧРЕДИТЕЛИ:
1.……………………… /Хо Донг Ким/
2………………………. /Валери Димитров Ставрев/
3………………………../Атанас Илиев Лилов/
4………………………../Петър Костадинов Славков/
5……………………….../Салчо Асенов Салчев/
6…………………………/Сюлейман Сафет Амин/
7…………………………/Асен Митков Христов/
8…………………………/Луко Райков Шиндаров/
9.……………………….../Павел Малинов Гълъбов/
P.S.
Настоящият Устав остава , като задължителен за изпълнение на Българска Презвитерианска Църква , село Крива Бара. В Устава не са направени никакви промени с началната регистрация на БРПЦ .
Съюзното ръководство е променяло Устава си , няколко пъти.
Но този Устава е задължителен само за БПЦ.